Обикновено

365 грама маслини
държа във скута си,
жигулата жужи,
найлоновата им торбичка
се души,
слънцето насреща ми блести:
и това е чиста доза проза.

Маслините са хладни,
придърпват топлина от шепите
боядисани в боички
от черупки,
трохите на Великден
отпечатани
по линиите на ръцете.

Маслините са черни,
като нощ откъснати
и обли,
като речни камъни
целунати от попови лъжички.

Жигулата въздъхва,
през прозореца
нахлува вятър,
разпилява се на кичури
от светлина,
Премрежил е маслинките,
маслинките блестят
от щастие,
от липса на поезия.